Анюта Каменова – Борин: Чипровската покрайнина е феномен в българската и европейската история

Предишната тема Следващата тема Go down

Анюта Каменова – Борин: Чипровската покрайнина е феномен в българската и европейската история

Писане by tcvetelinka on Нед Яну 23, 2011 6:30 pm

Чипровци. Чипровската покрайнина е един феномен в българската и европейската история. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” Анюта Каменова – Борин, директор на Историческия музей в Чипровци.

http://www.focus-news.net/?id=n1484377

tcvetelinka
модератор
модератор

Брой мнения: 4650
Join date: 22.03.2008

Вижте профила на потребителя http://crazy2002-tcvetelinka.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Анюта Каменова – Борин: Чипровската покрайнина е феномен в българската и европейската история

Писане by moni2 on Вто Яну 25, 2011 11:15 am

Анюта Каменова – Борин: Чипровската покрайнина е феномен в българската и европейската история
25 януари 2011 | 06:00 | Агенция „Фокус”
Начало / Мнение
В интервю за Агенция „Фокус” Анюта Каменова – Борин – директор на Историческия музей в Чипровци.

Фокус: Г-жо Борин, колко души наброява населението на Чипровци? Какъв е основният поминък на хората?
Анюта Каменова – Борин: В сравнение с предишните години, Чипровци е селище, което е силно повлияно от миграционните процеси. Най-вече поради икономически причини хората са принудени да се изселват в София и други градове, най-вече в чужбина, което никак не е добре за селището, особено след ликвидирането на мините, които векове наред са давали хляб на населението в този край. Днес има около 3000 души в Чипровци, общината е от над 5000 души, като населението рязко е намаляло. Основният поминък векове наред е бил рудодобивът, който от ’50-те години започва да се възражда, след като голям период от време не е имало рударство. Съвременният рудодобив е приключил към ’90-те години на миналия век. Днес една част от миньорите се занимават с добив на флуорид в едно предприятие. Другият занаят, който също е вековен в Чипровци, това е чипровското килимарство и чипровските килими, които са известни по цял свят.
Фокус: С какво се занимават хората след замирането на рудодобива?
Анюта Каменова – Борин: Част от тях са пенсионери, много малка част тъкат чипровски килими, трети се занимават с туризъм, с хотелиерство, което се развива, тъй като Чипровци е една интересна дестинация.
Фокус: Какво значение е имал рудодобивът за военното производство?
Анюта Каменова – Борин: Те са произвеждали пълнители за двата военни завода, които бяха в Чипровци. Те даваха препитание на много хора, тъй като работеха към военните заводи „Сопот”, и там се правеха пълнители за оръжие. Производството на рудодобива са се използвали в промишлеността, в „Кремиковци”. Сега вече там няма абсолютно нищо, ликвидацията е задействана до такава степен и е направена в 100%, че там, където бяха мините и предприятията – всичко е сринато със земята и заравнено, все едно никога нищо не е имало. Все още обаче стоят старите рупи, напук на всички промени, които стават в живота на хората през последните десетилетия. Тези стари рупи, които са били и през Средновековието, и през римско време, продължават да стоят в Чипровци като едни отворени руини, които доказват, че този стар занаят се е развивал и хората са се препитавали с това.
Фокус: Каква е ролята на павликяните за развитието на града? Каква е ролята на българите католици през Възраждането?
Анюта Каменова – Борин: Чипровчани са един феномен в нашата и европейската история, защото тук векове наред са съжителствали православни християни и католици, които са изповядвали православната вяра, но църквите им са били успоредни, те са живеели заедно. Прекарвали са живота си по този начин. Преди XVI век, някъде около XIV век богомилите са намирали тук убежище. Към XVI век, когато са ги гонили изключително много, защото те заедно с католиците, са били силно преследвани в българските земи, те са намерили убежище тук, в старото селище Буковец, малко преди Чипровци. Това е било старо селище, където са се заселили. Чипровският кнез е дал убежище на павликяните, които са бягали от турците. Даже са им дали земи, условия, при които могат да живеят. Те след това са получили тази съдба, която всички чипровчани са имали – от 1688 година, от жестокия погром на Чипровското въстание.
Фокус: Ще разкажете ли за Чипровската книжовна школа – за най-видните й представители и достижения?
Анюта Каменова – Борин: Феномените на чипровската история – това са първо самото Чипровци като селище. Чипровската покрайнина е един феномен в българската и европейската история. В същото време тук намираме Чипровска златарска школа, Чипровската книжовна школа, Чипровска килимарска школа. Аз твърдя, че има и Чипровска грънчарска школа, защото според сведенията още в миналото Чипровската керамична школа е била известна, имаме и артефакти от онова време. Всичко това, което се случва в Чипровци, е едно Предвъзраждане. Ние сме положили началото на това Предвъзраждане и ренесансовите идеи, които са дошли от Италия, където са получили своето образование чипровските деца, които през 16-17 век са били най-образованите хора в България. За представителите на Чипровската книжовна школа е достатъчно да кажем, че Петър Богдан е първият български историограф. Той е написал първата история на България 100 години преди Паисий, но тя за съжаление не се котира така, понеже е написана на латински. Историци и изследователи у нас се стремят да омаловажат тази роля на чипровските дейци. Това не е оправдано, защото няма значение как се ражда един човек – дали е католик или православен – той е човек и може да създаде произведения. Първото литературно произведение също е негово. Тук е излязла първата новобългарска печатна книга на новобългарски език – „Абагар” на Станиславов. Самият той се премества в Чипровци, защото е видял, че тук има за какво да живее и работи тази фамилия. Чипровската книжовна школа има два периода. Единият е свързан с Чипровци до въстанието, а другият е Чипровската книжовна школа в изгнание. Най-известните академици, професори, философи, писатели и т.н. са от известни чипровски фамилии. Кръстю Пейкич е наследник от фамилия Пеячевич в Хърватска. Той издава „Огледало на истината”, което се явява настолната книга на всички християни католици в днешна Сърбия. Банатски българин е първият български академик.
Фокус: Какви други занаяти са били развивани?
Анюта Каменова – Борин: Златарската школа е силно проявена, защото това е един център, който се установява, който има прилики с балканските школи в Сърбия и Румъния, но който се отличава изключително много със своята прецизна изработка. Чипровските чаши са се купували най-добре и това е било нарицателно. Чипровската златарска школа е свързана с произведения на църковната утвар – обкови на евангелия и с произведения, предназначени за гражданите – накити и т.н. След въстанието чипровските майстори се разселват из цяла България и там, където по-късно през Възраждането има изявени златари, това са все наследници на златарите от Чипровската златарска школа. Когато в литературата се говори за Врачанска, Видинска златарска школа, трябва да имаме предвид, че без да омаловажаваме техните постижения, всичко е свързано с чипровските златари.
Фокус: Кои са по-интересните моменти от Чипровското въстание?
Анюта Каменова – Борин: Това е първото организирано най-голямо въстание срещу османците, през 1688 г. То е подготвяно доста време, като Петър Богдан е не само първият историограф, а той е първият национален идеолог на българската национална революционна идеология. Той, заедно с Петър Парчевич и Франческо Соимирович са тримата велики, които умират в една и съща година. Петър Богдан, за когото са знаели, че е само католически прелат, в същото време архиепископ, никой не се е надявал, че той е човекът, който върти цялата тайна завера по подготовка и организация на въстанието. Той умира преди въстанието, но след това неговите последователи продължават и делото му се увенчава с успех – обявява се въстанието, което за съжаление, поради неправилната политика на Австро-унгарската империя, защото те винаги са използвали българите. Настъпва жестокият погром на чипровчани и ако не е жестоко потушено това въстание, може би Чипровци щеше да се развие по съвсем друг начин в исторически аспект.
Фокус: Какви са пораженията от това въстание за района?
Анюта Каменова – Борин: Пораженията са тотално отрицателни. Близо 50 години тук никой не може да се насели, защото султанският ферман е ясен и точен – там, където се намери чипровчанин, да се убива. Този край завинаги замира, за да може да започне 50 години по-късно, според сведенията, чипровското килимарство. То става пак известно и прочуто, но никога не се въздига до тази висота, това високо икономическо, политическо и културно развитие, което и е имало през 16-17 век, защото светът, интелектът на България, политическа, икономическа и културна столица по онова време е било Чипровци. Чипровци значи България – така са се подписвали чипровските князе.
Фокус: Какви експонати има в музея, останали от въстанието?
Анюта Каменова – Борин: Нашата история все още лежи във Ватикана. Това, което е проучено през ’80-те години и е дадено в националния ни архив, всичко това са копия на документи, свързани с Чипровци и католицизма. Но това е една минимална част от това, което продължава да се намира в архивите на Ватикана. Документацията е свързана с всичко, което те са развивали в областта на образованието. Те никога няма да ги върнат. Това са писмата, които са писали нашите архиепископи, свещеници, преписките, които са се правили някога, и са пращали до Ватикана. Огромната библиотека, в която имаме ръкописи от 10-12 век, руски книги, които Петър Богдан е изписал – казват, че завинаги са изгорели в пламъците. Първото училище в България, макар и католическо, се открива през 1624 година средно училище в Чипровец. Тук съществува и висше училище, което също е първото в България. Ние имаме оригинали – евангелия, имаме един диплян на Кръстю Пейкич - „Огледало на истината”. Имаме оригинали – материали, снимки и т.н. от фамилия Пеячевич, която успяхме с големи усилия да докараме в България. Това беше за нас изключително събитие.
Фокус: Какви паметници са останали от Чипровското въстание?
Анюта Каменова – Борин: Най-голямото сражение по време на въстанието – през нощта въстаниците са били изморени, те се били опиянили от победата и не са преценили. Турците ги нападат и става голяма битка, след което въстаниците се изтеглят и отиват в Чипровци, където последно отстояват чипровската твърдина. След това четата на въстаниците на Георги Пеячевич, който е бил изключително уважаван от Австро-унгарската империя, далеч преди въстанието участва в Австро-унгарската война срещу Турция. Хвърковата чета на Пеячевич е наброявала около 600 въстаници, които са били снабдени с последната дума на военната техника на Австро-унгарската империя и заради това те са успели да добият такъв голям авторитет и да го използват във войната срещу Турция. За съжаление, австро-унгарците не им помагат особено и те са принудени да поемат дългия нещастен път на изгнаници, които вече 320 години са пръснати в Румънски и Сръбски Банат, в Унгария и къде ли не.
Фокус: Какви други експонати могат да се видят в музея?
Анюта Каменова – Борин: В отдел „Археология” има материали от праистория, от римско време, от Късно средновековие, резултати от разкопките, които са водени. Има предмети, оръдия на труда, които са свързани с рудодобива, с рупите, които са десетки на брой. Има произведения на Чипровска златарска школа, църковна утвар, накити, обкови на евангелия. След това са произведенията на Чипровската книжовна школа, ходът на въстанието, Чипровската килимарска школа и възрожденско-иконно изкуство от 19 век.
Фокус: Какви са особеностите на чипровския килим?
Анюта Каменова – Борин: Той е гладка двулицева тъкан, която се тъче на вертикален стан, който се среща само в Котел и Самоков, където също е било развито килимарството, но той е успял да се издигне в център, който и до днес съществува. Има три периода – боядисван е с естествени багрила, след това с анилинови бои през ’20-те години на 20 век. И до днес чипровските килими продължават да радват окото. Турската армия е поръчвала молитвени килимчета, които са служили и за украса на домовете. Те и до днес се намират в джамиите и в църквите в България, в Рилския манастир, в музеи.
Фокус: Чужденци взимат ли чипровски килими?
Анюта Каменова – Борин: Да, купуват, харесват ги.
Фокус: Колко време отнема направата на един килим?
Анюта Каменова – Борин: Един месец за килим около 6 квадрата, всичко се тъче ръчно.
Фокус: Колко струва един такъв килим?
Анюта Каменова – Борин: Различно. Някои вземат по 50 лв. на квадратен метър, други – 250 и т.н.
Фокус: Кои са традиционните кулинарни изкушения, които се предлагат в Чипровци?
Анюта Каменова – Борин: Много са. Наложена баница с кори, които се произвеждат от няколко малки предприятия в Чипровци; сирене с яйца, с орехи; чушки, пълнени с боб. Прави се сирене. Има 11 оброка, които са действащи от януари до декември.
Аделина ГЕОРГИЕВ
http://www.focus-news.net/?id=f16921

moni2
вие избирате
вие избирате

Брой мнения: 314
Join date: 25.03.2008

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите