ТЕРМИНАЛ 2

Предишната тема Следващата тема Go down

ТЕРМИНАЛ 2

Писане by elana on Нед Окт 28, 2012 6:12 pm

ТЕРМИНАЛ 2

Тръгвай сине! Напред, и... късмет!
Тук надежда за теб не остана.
Скътах тези пари за билет
и поплаках си малко зарана...

Все си вярвах, че мойто момче
в тоз несигурен свят ще сполучи.
Но животът надолу тече
и напомня помия за куче.

Някой вече ни сложи черта.
Като мъртви дори ни посече.
Щом преминеш след тази врата -
не се връщай тук никога вече.

Даже вън да е тежко - ще знам,
че синът ми със труд ще успее.
Тук да прося за нас ме е срам,
а оттатък - поне се живее.

Малка пенсия имам. Уви!
И за двама се никак не връзва.
Тръгвай, моя любов, и върви,
че сърце ми от болка измръзва.

Ще намериш все нещо, нали?
Армаган да изпратиш на време.
Вересията свърши. Боли!
Левче никой не ще да заеме.

Тръгвай, сине, от тоз терминал!
Колко други навън отлетяха...
Не поглеждай баща си през жал!
Тя, в сърцето, е родната стряха!

Щом превърнаха родното в ад,
то чистилище вънка поне е...
Ти си силен и толкова млад,
а на мен старостта ми тъмнее.

И да пишеш... Ще чакам, до дни!
Ето, виждам за теб самолета...
Усмихни, сине мой, усмихни
на баща си душицата клета...

Ясен Ведрин


avatar
elana
потребител на месеца
потребител на месеца

Брой мнения : 4744
Join date : 01.03.2008
Age : 68
Местожителство : гр. Чипровци

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ТЕРМИНАЛ 2

Писане by tcvetelinka on Вто Ное 20, 2012 2:14 pm

Все по-близо и по-близо Very Happy

_________________
"Торлакът се навежда само тогава, когато трябва да пие вода от кладенец."
avatar
tcvetelinka
модератор
модератор

Брой мнения : 4650
Join date : 22.03.2008

Вижте профила на потребителя http://crazy2002-tcvetelinka.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: ТЕРМИНАЛ 2

Писане by elana on Пет Апр 12, 2013 7:54 pm

Терминал 2

Онзи ден на терминал 2 „оставка" подадоха 45 българи. Те отлетяха за Канада с ясното съзнание, че започват живота си отначало. 30-40-годишни мъже и жени, тръгнали с децата си - от бебета до тийнейджъри, на другия край на света. Нямаше телевизионни камери, нямаше ексклузивни новини, нямаше национален траур. Слава Богу, никой не се самозапали и не си отряза пръста. Просто 45 българи вкупом се изпариха. След тях останаха само неколцина разплакани пенсионери - майките и бащите на поредната група емигранти. Нищо сензационно. Все още недоумяваме как може човек да се залее с бензин и да се самозапали. Или да захапе колан и да си отреже пръста с кухненски нож. Но отдавна сме приели за нещо обичайно цели семейства да напускат България. Това е част от 23-годишното ни демократично ежедневие.

Познавам четирима от българите, които онзи ден отлетяха за Канада. Двама приятели и техните две деца. На терминал 2 те вече нямаха проблем със сметките за ток, с оборота на малкото магазинче, което държаха, с растящите цени на стоките в него и с отънелите портфейли на клиентите... Новата магистрала само им помогна да вземат по-бързо разстоянието от бащиното огнище до софийското летище. Единствената им грижа бе дали са успели да се вместят в допустимия багаж. Целият им живот на средностатистическо българско семейство се бе побрал в 6 куфара и 2 сака. Те вече не пресмятаха в левове, а в грамове. Дали заради тази блуза или онова яке няма да ги таксуват за свръхбагаж... Последното, което вмъкнаха в една от чантите, беше икона на Богородица. От любопитство претеглиха и нея. Колко ли тежи вярата? Кантарът не отчете нищо. И вярата отлетя за Канада...

Ето тази „оставка" е смела - да събереш живота си в няколко куфара и да последваш вярата, че там някъде децата ти ще живеят по-добре. Вместо да гледаш как убиват надеждата ти, че може да промениш нещо тук.

В моята оставка, скъпи приятели, няма нищо смело. Тя е отчаян опит да спася някакви отломки от достойнство. В най-добрия случай ще сменя една фирма с друга. А утре някой нагъл синковец, който е свикнал да получава всичко наготово от богатия си татко и още на 19 години се изживява като робовладелец, ще тъпче детето ми. Вече не вярвам, че това ще се промени. По-скоро вярвам, че един ден синът ми ще събере смелост да претегли куфарите и да ме остави разплакана на летището. В името на децата си!

Веселина Стоянова бе редактор в електронната агенция на вестник "Стандарт". Миналата седмица тя напусна работа, обидена от отвратителното отношение на сина на собственика Тодор Батков, който ежедневно в електронни писма до работещите във вестника ги наричал "маймуни". Този коментар тя публикува публично на собствената си Facebook страница.

https://www.facebook.com/pages/%D0%9D%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/190311954354955
avatar
elana
потребител на месеца
потребител на месеца

Брой мнения : 4744
Join date : 01.03.2008
Age : 68
Местожителство : гр. Чипровци

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: ТЕРМИНАЛ 2

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите